„Мамо, наистина ли съществува Дядо Коледа? Някои от съучениците ми казаха, че не съществува?“
Въпросът, от който се страхувах от години, най-накрая беше тук. И въпреки че тогава синът ми беше почти на девет и бях имала достатъчно време да се подготвя, все пак бях доста нервна, когато отговори „Ами всъщност, не, не съществува.“
Той ме изгледа дълго и настойчиво и каза: „Не ти вярвам. Той съществува.“ И отиде да си играе.
Шест месеца по-късно той беше напълно наясно, че Дядо Коледа не съществува и ни помагаше да запазим вярата жива за по-малките му братовчеди. Без тревожни разговори, без тъга или разочарование. Той просто беше приел истината, когато беше готов за това.
Понякога се сблъскваме с подобни ситуации на работното място. Отсрещната страна просто не е готова да чуе това, което се опитваме да им кажем.
„Може да има по-добър начин да се направят нещата.“
„Тази промяна, макар и положителна, ще има и някои отрицателни последици.“
„Ако не предоставите възможности за развитие на хората си и не насърчите растежа им, те вероятно ще напуснат.“
Това са само малка част от посланията, които съм се опитвала да предам, без да бъда чута. И съм сигурна, че можете да добавите много повече към списъка въз основа на собствения си опит.
С Дядо Коледа и моя син нямах нищо против да изчакам, докато той осъзнае истината (в края на краищата част от мен все още вярва в Дядо Коледа). Но когато се опитваме да комуникираме важно послание на работното място и сме посрещнати само с безразличие или съпротива, това може да бъде много демотивиращо и разочароващо.
Има някои неща, които можете да опитате да направите, за да увеличите вероятността да бъдете чути:
- Помислете дали посланието, което се опитвате да комуникирате, е ясно
- Разберете причините за съпротивата и се опитайте да се справите с тях
- Подходете към темата от друг ъгъл
Но понякога трябва да приемете факта, че организацията или човекът просто не са готови. И да решите дали искате и можете да изчакате, докато станат готови.